Седмица на бащата

Фондация „Социално развитие и култура“, участва в „Седмица на бащата“, проведена от 5 до 11 ноември 2018 г. в рамките на Националната кампания „ДА БЪДЕШ БАЩА“. Нашето участие се състоя в провеждане на семинар на тема: „Ролята на бащата при справяне със зависимост“. За своето участие Фондация „Социално развитие и култура“ получи сертификат. Сертификат ФСРК

Реклами

„Семейна програма за психотерапевтична подкрепа на хазартно зависими“

3069452_s-435h

Цел на програмата:

Да окаже помощ на зависимите към хазарт, техните семейства и родители в процеса на търсене на изход от проблема, чрез разпознаване и промяна на дисфункционалните модели и стратегии за справяне с различни трудности на индивидуално и семейно ниво, както и постигане на удовлетворителен начин на живот.

Задачи на програмата:
• Подкрепа на мотивацията за промяна при зависимите и техните семейства, родители и близки.
• Подпомогне семействата и зависимите членове да направят следващата крачка към същинската промяна.
• Разпознаване и осъзнаване на дисфункционални модели и стратегии за справяне с трудности, като на индивидуално, така и на семейно ниво.
• Изграждане на нови стратегии и навици за постигане на здравословен начин на живот и удовлетворяване на индивидуалните и семейни потребности.
• Подкрепа и изграждане на умения за утвърждаване и запазване на постигнатата промяна.

Цялостната програма се състои от три последователни етапа, отразяващи естествения процеса на промяна на индивидуално и семейно ниво. Общата продължителност на трите етапа на програмата е между 6 и 9 месеца в зависимост от индивидуалния темп на развитие и постигане на желаната промяна. Участието на цялото семейство и завършването на програмата многократно повишава вероятността за постигане на трайна промяна и водене на удовлетворителен начин на живот без хазарт и употреба на психоактавни вещества.

Етапи на програмата

Първи етап e подготвителен за включване в програмата за терапевтична подкрепа. Проучва се личната и семейна историята на формирането на зависимостта. Поддържащите проблема фактори на индивидуално ниво. Установяване на дисфункционалните семейни модели, подкрепящи зависимото поведение.
Даване на информация за процеса на формиране на зависимостта, влиянието  върху семейството, процеса на възстановяване и поддържане на постигнатата промяна. Работи се по подкрепа и подсилване на мотивацията за промяна.

За постигане на целите на първия етап са провеждат от 4 до 6 срещи в рамките на 1 до два месеца.

Вторият етап има за цел да помогне на зависимите и техните семейства и близки да предприемат стъпки за цялостна промяна, чрез осъзнаване на деструктивните модели и стратегии за справяне с различни трудности в индивидуалния, и семеен живот. Да се изградят нови стратегии за справяне без хазарт и алкохол с цел постигане на здравословен начин на удовлетворяване на своите потребности, както на индивидуално, така и на семейно ниво. През времето на втори етап на програмата основно се работи в групов формат.
Целта на груповия формат на работа със зависимия член на семейството е да се постигне разпознаване, разбиране и приемане на собствените потребности и определяне на патологичните начини на удовлетворяването им. Намиране на нови стратегии за удовлетворяване на основните човешки потребности без хазарт и други психоактивни вещества. Изграждане на умения за емпатия, чуване и разбиране на себе си и другия, изграждане на умения за свързване с др. човек.
Семейната работа в групов формат е насочена към промяна на деструктивните семейни модели на комуникация и функциониране. Емоционална подкрепа и взаимопомощ между родителите и близките на зависимите. Изграждане на семейни стратегии за поддържане на постигнатата промяна и адаптиране към живота, и взаимоотношения без хазарт и/или алкохол.
По време на втория етап от програмата се допускат и индивидуални срещи, но тяхната цел е да се подкрепи клиентът да работи по конкретни свои трудности в групов формат.
Провеждат се и семейни срещи със зависимия член и семейството му, с цел постигане на основните цели на промяна заложени в програмата.

Груповата работа се извършва веднъж седмично.

Вторият етап е с период от 4 до 6 месеца.

Трети етап има за цел да осигури подкрепа на постигнатата промяна, както на индивидуално ниво при зависимия член, така и на ниво семейно функциониране.
Груповата и семейната работа през трети етап се провежда регулярно два пъти месечно. Акцента на работата е върху взаимопомощта, като главната цел е да подпомга интегрирането на клиентите и справянето им с трудностите в живота им.
Семейната работа е насочена към утвърждаване на постигнатата промяна, не само към зависимия член, но и към семейството, както и към развиване на функционални взаимоотношения и удовлетворяване на индивидуалните потребности на членовете на семейството.
Третият заключителен етап е с времетраене

Обучителни семинари

Ежемесечно се провеждат обучителни семинари с родителите, които имат за цел да дават информация за зависимостта, да подпомагат участниците в програмата да осъзнават и променят деструктивните модели и подкрепящите проблема фактори на семейно и индивидуално ниво.
На семинарите могат да участват и родители, които не са включени в програмата, но търсят подкрепа и помощ за справяне със проблеми свързани с зависимост на член не семейството.

Дейности

Индивидуална работа
Групова работа
Семейна работа
Обучителни семинари

За информация и контакти:

Тел. 0878 571 884 / 0885 008 564
Email: sdcfoundation.2016@gmail.com

Хазартна зависимост

veni-1-300x200

Зависимостта към различни фактори съпровожда човека от най-древни времена. Когато зависимостта носи със себе си проблеми, се заражда болест и човек се опитва да се избави от нея. На това, което наричаме болест, съответстват и различни психокоригиращи въздействия и психологични техники, организирани в програми, които позволяват на човека да върви в руслото на възможното оздравяване. Програмата на дванадесетте стъпки е една от тези мощни структурирани програми. От гледна точка на психологията тя се базира на базовата човешка потребност от оздравяване. Тази потребност е първата, в която от свое лице се говори в първата стъпка.
Основа на това въздействие е биполярната същност на човека. На тази двуполюсност са разположени всесилието и безсилието, между които има очевиден конфликт. От една страна се приемаме и показваме като волеви личности, способни да управляват ситуациите и себе си. От друга страна се сблъскваме с проблеми, пред които се оказваме безсилни. Моментът на осъзнаване на този сблъсък според мен е основополагащ в процеса на оздравяване. Това, което се случва по-нататък, по своята същност е възстановяване на нормалното мислене. Когато биполярността се доведе до съзнанието, на човек се предоставя възможността да осъзнае факта на управляемост и не управляемост на собствения живот.
Програмата на 12-те стъпки се основава на понятието за Висша сила или Бог, както го разбираме. Тук често възниква проблем с отрицанието, например атеист, който не вярва в никакви мистични сили и чародейство, не вярва в Бог, не принадлежи на никаква конфесия. В такъв случай достатъчно ефективно е обръщането към истината, която се състои в това, че – вярваш или не вярваш – във Висшата сила ти се връщаш към хазартната игра, възвръщаш се към състоянието на не управляемост. По този начин хазартът се явява за теб Висша сила. Това е нещо, което те управлява, което е по-силно от теб. И за да се справиш с този проблем на не управляемост, е нужно да го опознаеш и разбереш. Това е първата стъпка.
Парадоксът се състои в това, че човек, дори да не е декларирал, че иска да прекрати хазартните игри, да пие, да приема наркотици и т.н., това не е важно, а е важно само че успоредно с тези декларации, човек преди всичко обича своята зависимост. Остава обвързан с нейни разнообразни проявления, подхранвани от удоволствието, което изпитва. Преди всичко която и да е зависимост, в това число и хазартната, се фиксира на състоянието на комфорт. В случая на хазартната зависимост се фиксира върху печалбата.
Ако дадено действие, без значение какво е, ни носи удоволствие, ние ще го повтаряме отново и отново, това е заложено в природата ни. По-често се случва така, че ситуацията, в която се установява фиксацията зависимост, напомня явлението в света на животните, наречено импринтинг. По своята същност това явление се състои в това, че когато патето се излюпи, възприема първия предмет, който види, за своя майка и отива към него. В този смисъл чрез хазартната игра играещият запълва в своето съзнание и живот някаква празнота, за която потребността да бъде запълнена е много силна. Това може да бъде недостиг на любов, внимание, възхищение или др.
Що се отнася въобще до формирането на зависимост, то можем условно да разделим хората на три категории: хора, които при каквито и да е условия няма да станат зависими; хора, които винаги ще намерят за себе си някаква зависимост; и хора, при които зависимостта се явява невротично разстройство.
Не навсякъде и във всички страни хазартната зависимост се приема за болест. В Русия например тя е вписана в официалния диагностичен справочник, също и в САЩ. В много страни в Европа подходът към този въпрос е твърде некоректен, хазартната зависимост се счита като вид вредна привичка.
Диагностицирането на тази болест изисква твърде внимателен и детайлен подход, в края на краищата зависимите са 2-3% (най-вероятно авторът на статията има предвид Русия – бел.прев.). За клинично обосноваване заявяването на човек, че има проблем с хазартни игри е недостатъчно. В САЩ съществуват специални критерии, по които човек може да бъде диагностициран като патологичен играч. Тези критерии са девет:
⦁ Често участие в игри и печелене на пари за играене.
⦁ Често участие в игри с по-голяма сума пари за продължително време, отколкото човек е възнамерявал.
⦁ Потребност от увеличаване на размера и честотата на залога, за да постигне желаната възбуда.
⦁ Безспокойство и раздразнителност, когато играта не върви спрямо очакванията.
⦁ Повторна загуба на пари в играта и взимане на пари на заем „до утре“ за връщане на загубата.
⦁ Нееднократни опити за намаляване или прекратяване на участието в хазартни игри.
⦁ Участие в хазартни игри, дори когато човек е под заплаха от невъзможност да изпълнява своите професионални и социални отговорности.
⦁ Жертване на някои социални, професионални или забавни мероприятия заради играта.
⦁ Продължава играта, без да обръща внимание на невъзможността да заплати нарастващите дългове.

Ако за даден човек се потвърждават четири или повече от деветте критерия, той може да бъде насочен за лечение от хазартна зависимост при наличие на независими свидетели. Ако такива не се намерят, човекът може да се озове в затвора или в най-добрия случай да бъде принуден чрез полицията да посещава групите на анонимните хазартно зависими.
Няма да говорим за руския манталитет, доколко тази система е приемлива и нужна в Русия. Структурите, създадени за помощ на хазартно зависимите, засега не са много, но са силно необходими. И хубавото е, че има хора, които се занимават с организацията на групите на Анонимните хазартно зависими. Това, което у нас се случва с въвличането на хората в хазартните игри, по мое мнение е просто абсурд. Извън Русия това се явява развлечение – у нас е издигнато в начин на живот, довеждащ до границата, зад която всичко, несвързано с хазартната игра, се обезценява.
Ако говорим за лечение на тази зависимост, то е известно, че когато дойдат хора с хазартна зависимост, в същото време се появяват и хора, които са се справили с този тип зависимост по някакъв начин – магии, чародейство и др. Може би на някой от зависимите им помага, не знам, у нас няма надеждна статистика за излекувалите се от хазартна зависимост (авторът има предвид Русия – бел. прев.)
Но нека се обърнем все пак към по-цивилизованите форми на лечение. Има метод, достатъчно разпространен и у нас, и на запад, то е психологичната работа – практика с достатъчно високо ниво на ефективност. Но искам да кажа, че която и да е терапия, отнасяща се до зависимостите, се оказва неефективна без групова е. Това е, ако имаш частен кабинет и не се опитваш просто да изкараш пари от пациента. Необходимо е да се направи максимално точна диагностика на проблема. Проучването трябва да се направи на индивидуални срещи. При някои, колкото и да ни е странно, работят прости схеми. Например да се покаже на човек, че да играе е просто глупаво, че губи повече от колкото печели. Това е достатъчно, за да се обърне към рационалното начало в себе си.
Всъщност аз не вярвам, че който и да е може съвсем точно да определи защо човек спира да играе. Няма никаква рецепта за изпълнение на определени дейности в определена последователност, които еднозначно да дадат положителен резултат. Това потвърждава и моята практика в лечението на хазартно зависими. В края на краищата има и такива случаи, когато се случват неочаквани за всички (както и за самия зависим) обрати – съзнанието на човека се обръща на 180 градуса и зависимостта изчезва. И за тези случаи статистика не съществува, но се приема да се наричат „метаноя“. В индийските практики това се нарича „инсайт“, някакъв вид просветление. Защо това се случва – повтарят се впечатления, натрупване на информация, емоции, чувства, които правят качествен скок.
Когато на хазартно зависимия се зададе въпросът: „Защо играеш?“, той дава примерно такива отговори: искам да спечеля пари, искам да си възстановя отношенията със съпруга (съпругата), роднините (чрез успеха в играта). Това често се явява добър обяснителен предлог за съзависимите близки, начин да бъдат манипулирани. Всеки зависим има много добри умения да манипулира. Да се обясни на родителите и роднините, че човек не може, действително не може да напрегне волята си и да спре да играе, практически е невъзможно, за това е необходима отделна работа със съзависимите.
Аз твърдо вярвам, че структурирана програма като програмата на 12-те стъпки е нужна и ефективна. Начин за намаляване на риска от постоянно връщане към хазартните игри е формирането на навика да се живее „Тук и Сега“. За хазартно играещите е характерно да са в състояние на филантропно очакване да се реализират фантазиите им. Много от хазартно зависимите не могат да дадат ясен отговор на следните въпроси: Знаеш ли какви са твоите желания? Разбираш ли от какво имаш нужда сега? Какво мислите за това? За да не се връщат към играта, те задължително трябва да живеят „Тук и Сега“.
Да се определи какво е нужно на конкретния болен е възможно в клиничното интервю. По-нататък се работи за промяна на отношението към проблема. Решението на много от проблемите се състои в промяната на отношението към тях. Следва проучване на болезнените точки и проблемни зони. В края на краищата всяка игра има за цел да бъде развлечение. За хазартно зависимите играта се превръща, освен в зависимост, и в някаква свръх ценна идея, става начин на живеене. Срещу играта се настройва целият обкръжаващ свят. Когато човек престане да играе, минава период от време и му се струва, че близките не ценят всички положени усилия да спре да играе, не оценяват качествата които е проявил, за да се отдалечи от хазартните игри. Това отношение на близките му го кара да чувства неудовлетворение, което го води до срив. Колкото и парадоксално да изглежда, този срив дава своя принос, като довежда зависимия до качествено ново ниво в процеса на възстановяване.
С какво са важни групите на Анонимните хазартно зависими, за тези който са в лечение в специализиран център? Групите изпълняват прагматичната роля на подкрепа. Човек идва тук, за да разтовари тежестта, за да се избави от това състояние, той идва с конкретна егоистична цел, да разкаже за себе си и да получи информация, която му е нужна. Дошъл, получил това, което търси, и си отишъл. Затова съществува и анонимност в програмата. Групата не е нужно да се възприема като свърталище, общуването и оздравяването се случват по време на групата, а не след нея.
Не е нужно да се надценява прилагането на Програмата на 12-те стъпки в условията на рехабилитационен център. Според мен в най-добрия случай, ако сме мотивирали зависимия да се възстановява и сме го докоснали до Първата стъпка, ние сме свършили солидна част от работата. Максимумът, който можем да стигнем в рехабилитационен център, е преминаването през Първата, Втората и Третата стъпка, доколкото те са тясно свързани помежду си. Останалото е работа със спонсора, индивидуална психотерапия и др. това зависи от степента на мотивация за промяна на самия хазартно зависим, в случая адекватно възприемане на Първата стъпка в условията на центъра и разбиране на необходимостта от постоянна работа над себе си, практически винаги съпровожда дългите периоди на здравеене.“

Шведов А.М., психолог,
ръководител на рехабилитационен център „Рекавери“, Русия

Превод: Красимир Иванов
Преводът е направен от „Мир зависимостей Игромания Реалные истории Анонимных Играков“, Благотворительныѝ фонд „Рокада“,

„Съзависимост – скритият начин да подкрепяме зависимостта“

manos

Семинар на тема: „Съзависимост – скритият начин да подкрепяме зависимостта“

Съзависимост е състояние което се развива неусетно при родителите, съпруг/а и близките на зависими към психоактивни вещества (алкохол, наркотици и др.), както и към поведенче ски зависимости (хазарт и др.)
Съзависимостта постепенно ни отдалечава един от друг и от самите нас. Спираме да се грижим за себе си и се захващаме да упражняваме „контрол“ върху зависимия член на семейството ни. Стремим се да го възпираме да употребява алкохол/наркотици, както и да играе хазарт, казваме му какво да прави, как да се измъкне от неговият омагьосан кръг. Приемаме себе си, че сме от страни, но всъщност сме в същия омагьосан кръг с тази разликата, че не употребяваме алкохол и наркотици, както и не играем хазарт.

⦁ Как да излезем от хватката на съзависимостта?
⦁ Как да започнем да се грижим за себе си и да предизвикаме същата промяна в зависимия член на семейството ни?
⦁ Как да реагираме на желаната промяната, когато започва да се случва?

Това са въпросите които ще разгледаме на настоящия семинар, който е насочен към родители, съпруг/а и близки на зависими към ПАВ/хазарт и др.

Водещ:
Красимир Иванов
https://krasimirnivanov.wordpress.com/about/

Семинара ще се проведе на 02 февруари 2019 г. от 13.00 до 15.00 ч. в гр. София.

За повече информация и записване:
тел. 0878 571 884 Красимир Иванов

„СЕМЕЙСТВОТО И ЗАВИСИМОСТТА – ПРОМЯНАТА КАТО НЕОБХОДИМОСТ НА ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО“

Снимка - семейство - дърво

СЕМИНАР:

„СЕМЕЙСТВОТО И ЗАВИСИМОСТТА – ПРОМЯНАТА КАТО НЕОБХОДИМОСТ НА ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО“

   В борбата със зависимостта често пъти семейството и родителите стоят в сянката на проблема. Биват пренебрегвани като важна страна в решаване на редица проблеми, често критикувани и дори определяни като причина за проблемното поведение на зависимия член на семейството. По този начин, част от отговорността на зависимия за неговото поведение се прехвърля към родителите и близките, които и без друго са доста объркани и изтощени. Само по себе си това разбиране и отношение към родителите и близките би могло да поддържа зависимостта. Целта е да се подчертае и подкрепи голямата роля на родителите и семейството при справянето със зависимостта, без да отнема отговорността на зависимия член на семейството в процеса на личното му възстановяване.

   Семинарът е насочен към, родители, социални работници, психолози, лекари, свещеници и други специалисти работещи в областта на зависимостите.

    Ще бъдат разгледани следните теми:

  • Процес на формиране на зависимост и влиянието му върху семейството.
  • Ролята на семейството за преодоляване на проблеми свързани със зависимост към ПАВ.
  • Как да бъде продкрепяна постигнатата промяна от родителите и близките.
  • Съзависимост: Какво е това? Стратегии за излизане от нея.

Водещи:

Красимир Иванов – психолог, фамилен терапевт с дългогодишен опит в работата със семейства и родители на зависими към психоактивни вещества и хазарт. Редовен член на Българска асоциация по фамилна терапия. За повече информация: https://krasimirnivanov.wordpress.com/about/

Светлана Павлова – психолог, когнитивно – поведенчески консултант, специализация и професионален опит в сферата на лечението на зависимости.  За повече информация: https://web.facebook.com/mental.support.center.varna

   Дата на провеждане: 01 /събота/ септември 2018 г.  от 11.00 ч. до 18.00 ч.

  Място на провеждане: гр. Варна,  ул. „27-ми юли“, № 9 Духовна – просветен център към Храм „св. Архангел Михаил“.

   Такса участие в семинара е  50.00 лв. която е еобходимо да заплатите по банков път до 29 /сряда/ август 17.00 часа.

Банкова сметка: BG31FINV91501016759970

BIC: FINVBGSF

Важно !!!

   Записване за участие става на e-mail: sdcfoundation.2016@gmail.com където е необходимо да заявите желанието си за участие в семинара, както и вашите имена и телефон за обратна връзка и да посочите причината поради която искате да участвате. След като получите потвърждение, че сте записан/а за участие трябва да внесете посочената такса.

За повече информация:  0878 571 884 Красимир Иванов

Семинар в гр. Монтана

Семинар МонтанаНа 25 и 26 юни, фонадация „Социално развитие и култура“ съвместно с  общински съвет по наркотични вещества гр. Монтана проведе обучителен семинар за приемни родители на тема „Ресурсите на семейството и близките при справяне с проблеми свързани със зависимост“. Бяха разгледани и дискутирани следните теми: семейството, като система от взаимозависими отношения; промяната на семейството през различните етапи на съзряване на децата; възрастови характеристики при момчетата и момичетата; процес на формиране на зависимост – видове наркотици, дизаинерски дроги и начин на влияние.

Водещ на семинара беше Красимир Иванов

Повече информация за водещия на: https://krasimirnivanov.wordpress.com/about/

Изразявам своята благодарност на организаторите на семинара, общински съвет по наркотични вещества гр. Монтана в лицето на г-жа Ваня Александрова, както и на г-н Златко Живков кмет на гр. Община Монтана и на зам. кмет г-н Тихомир Антонов за топлото гостоприемство и добрата организация. Без тях нямаше да бъдем полезни за достойното дело на приемните родители – да помагат на децата за които се грижат да намерят мястото си в света и да водят достоен живот.

През кафе паузите се наслаждавахме на прекрасната музика на мандолинен квартет „Сезони“ За повече информация на:
http://www.qseasons.com/bghome.htm

С благодарност и до нови срещи!

 

Първата стъпка

На 23-ти юни /събота/ от 10.00 до 13.00 часа се проведе семинар на тема „Ролята на семейстквото и родителите при справяне със зависимостта“.
Участваха родители на зависими към наркотици и алкохол. Предварително зададените теми отразяваха потребността от промяна на родителите и семейните взаимоотношения в посока грижа за себе си и партньора, граници в семейството и отговорностите. Родителите да върнат отговорността за живота на зависимия член в неговите ръце и да изградят за себе си нов начин на подкрепа, базирана на зачитане и приемане на неговите решение и как да живее живота си.
Разбира се, всичко това е процес, път който човек не може да извърви сам, за да стигнем до себе си ние имаме нужда от друг човек, от другите с които да споделяме себе си и своя опит.
Основната идея е тези срещи да се провеждат всеки месец. Следващата среща ще бъде през месец юли!
Ако някой има желание да се включи в тези срещи може да се заяви на email: sdcfoundation.2016@gmail.com или на тел. 0878 571 884